Немска овчарка

История на породата немска овчарка

Както споменава и самото име на породата, немската овчарка произхожда от Германия. Често, в теорията се среща и името Елзаска порода. Въпреки че немската овчарка е добре позната от далечни времена, в сравнение с много други кучешки породи, тя е сравнително нова, като селектирането й е от 1899 година. Това куче е типично с големите си размери, високата си интелигентност и характерни черти като послушание, преданост и особено чувство за принадлежност към своя стопанин.

И досега немската овчарка се използва най-вече като пазач и водач, но едновременно с това породата е и особено привързана към своето семейство, поради което и представлява толкова популярен избор за домашен любимец, включително и в домове с малки деца. Въпреки че селектирането на немската овчарка се извършва едва в края на 19 век, първите сведения за нейното съществуване са още от бронзовата ера. Съществуват не малко археологически разкопки, сред които са открити останки именно от немската овчарка.

Произход на немската овчарка

Що се касае до биологичния произход на породата, учените са почти на единодушно мнение, че немската овчарка произлиза от индийския вълк. Доста по-късно, а именно през средните векове, немската овчарка се превръща в основно дворно куче, което изпълнява функциите на защитник и пазач. В края на 16 век пък започват да се появяват и първите примитивни немски овчарки, а редица исторически сведения от този период разказват как за убийството им, наказанието било изключително сурово.

В началото на 18 век характеристиките на немската овчарка започват да се свързват и с нейната способност да бъде идеалното овчарско куче, което се и случва в района на цялата тогавашна немска територия. В Тюрингия дори се е намирал и центърът за разплод на немски овчарки, а във Вюртемберг се появил и нов вид немска овчарка, който вместо с познатата навсякъде права и лъскава козина, бил с гъста козина в сиво, черно и бяло.

Когато говорим за произхода и историята на немската овчарка, няма как да не споменем и няколко думи за стандарта на тази порода. Съвременните източници на научна информация за отделните видове породи кучета определят немската овчарка като куче с перфектно развита мускулатура, максимален ръст от 65 см, средно тегло 55 кг и специфични външни белези като леко изпъкнало чело, клинообразна форма на главата и муцуната, тъмни устни, черен нос, изключително мощни челюсти, тъмни и с формата на бадем очи, прави уши и провиснала опашка, която във възбудено състояние се изправя.

Видове немска овчарка

Съществуват няколко вида на тази порода. Някои от тях са :

• Белгийска овчарка
• Бяла немска овчарка
• Черна немска овчарка
• Дългокосместа немска овчарка
• Холандска овчарка
• Немска овчарка панда
• Мини немска овчарка

Отглеждане и обучение на немска овчарка

Хората, които се спират на немската овчарка за домашно или професионално отглеждане, правят добър избор най-вече поради факта, че тя е изключително адаптивна. Кучето е познато като семейно, с особено развито чувство за отговорност да защитава стопанина си, поради което и непознатите не винаги са в безопасност пред него. Не просто изключителен другар и пазач, но и невероятно добронамерен и работяга, кучето от тази порода се привързва към членовете на семейството, а с децата става истински приятел. Разбира се, за да се постигне тази хармония между немската овчарка и отделните представители на домашния уют, е важно да се положат и необходимите грижи, мерки за сигурност, старание и внимателно отношение към дресировката.

Социализиране

С немската овчарка дресиращият трябва да проявява търпение, тъй като тя се познава като нервна и невинна успяваща да намери мотивация да извършва нещо няколко пъти. От друга страна, след като адаптационният период премине, ще се изумите от изключителната дисциплина, която това куче проявява. Хубаво е да водите кучето сред хора още от ранна възраст, за да се социализира. Колкото по-рано започнете дресировката на немската овчарка, толкова повече успех ще постигнете. Ако изпуснете момента е възможно да рискувате то да се превърне в така нареченото зло куче, което ще напада безпричинно – включително и деца и други кучета. Когато давате правилните инструкции на кучето си, ще видите, че нравът му ще пасне идеално с вашите лични очаквания, а именно то да бъде гальовно и вярно спрямо семейството ви, но отговорно и достатъчно подозрително спрямо непознатите.

Професионалното обучение на немската овчарка се свързва най-вече с превръщането й във военно или полицейско куче, което преминава в много случаи подготовка за търсене на наркотици, загубени вещи, проследяване на хора по миризма и т.н. От друга страна, от немската овчарка става и перфектното гранично куче, като за всяка добре свършена работа специалистите съветват да го награждавате (най-вече с лакомства). Ще видите немски овчарки и на други ключови и важни да бъдат охранявани места като летища, гари, военни батальони, административни сгради и така нататък. Много спец акции на полицията също се осъществяват именно с помощта на немски овчарки.

Грижи за немска овчарка бебе

Важни са адекватните грижи за немската овчарка, които започват още от самото начало на раждането й. Обикновено, се препоръчва да си вземете куче от тази порода (а и не само от тази) след навършването му на 40 дена, защото преди това то има силна нужда от близостта на майката. Някои кучета – по принцип, а не конкретно представителите на породата немска овчарка – могат да изживеят лек стрес след раздялата с майката. Ето защо ако видите признаци на унилост и скимтене през първите дни на самостоятелното съществуване на палето, поставяйте бутилка топла вода до тялото му. Тя ще напомня за майчината топлина. В последствие, кучето ще се адаптира и бързо ще се привърже към новите си закрилници, а именно вие.

Важен момент в грижите на немската овчарка е и своевременното обезпаразитяване. Отделно, поставянето на ваксинации не трябва да бъде пропускано от страна на стопанина. Хубаво е разходките на немската овчарка да са продължителни, тъй като тя има нужда от пространство и изразходване на енергия. Ето защо ако нямате възможност за две дълги разходки, направете една през деня, но така да се каже качествена.

Освен стандартните грижи като редовни визити при ветеринар, снабдяване с гумени играчки, разходки минимум 1 път дневно, чести бани и разресване през седмицата, немската овчарка предполага и специфична дресировка. Факт е, че породата е много умна и атлетична, но дресирането й би могло да затрудни неопитните. Така че е добре предварително да прочетат полезна информацията по темата. Посещенията при ветеринар са важни, защото немската овчарка по принцип е предразположена към някои особени здравословни проблеми, а именно тазобедрена дисплазия, подуване, аномалии, свързани с панкреаса, епилепсия, отклонения в зрението, сърдечни заболявания и други. Все пак, по начало това е сравнително здраво куче, като добрата профилактика и липсата на генетична предразположеност са фактори за избягване на горепосочените болести и хронични състояния.

Хранене на немска овчарка

През първите месеци от съществуването на немската овчарка е добре да я храните с накълцано месо, като броят хранения е препоръчително да са максимум 6. В самото начало от подслоняването на кучето в дома ви обаче е добре да му приготвяте каша и бульон. Храненето се разрежда до 3 пъти дневно след навършването на една година, когато вече можете да давате на кучето черен дроб, риба и дори кучешка храна от магазина. Имайте на предвид, че немската овчарка е позната като вечно жадно куче, което обаче никога няма да хареса престоялата вода, затова сменяйте купичката редовно.

При всички случаи в храненето на немската овчарка не е ок да присъстват много сол и захар, а също така и специфични подправки. От шестата си година кучетата от едрите породи проявяват по голяма чувствителност спрямо външната среда. За да е здрава немската овчарка е необходимо да я храним с апетитна, балансирана храна характеризираща се с високо качество на суровите съставки. Доброто хранене и редовните ветеринарни грижи ще удължат максимално живота на вашия домашен любимец. Експертите в областта споделят сериозните си препоръки към отглеждащите немски овчарки. Те казват, че е по-добре храната да е качествена и давана на по-рядко, отколкото да се компенсира в количествено отношение.